Да дойде страшният съд
Ако земята беше с небе от луни
Дали бихме имали слънцето
Ведри чисти близки луни
Без топлина във сърцето
Денят ще топли плътния гръб
На придошлите спътници
Тук там в процепи изтънели лъчи
И към земята за спомен ще слизат
А тя земята с топло сърце
Ще ражда пустини и ледници
Като майка неродила дете
Като погубени делници
Студени луни ще си топлят усмивките
Господари на слънцето
Ще има майки със сухи гърди
Да просят милост от сводници
Последни ще останат мишките
Закусили с всичко живо
Вечно живи ще са мъртвите
Те ще казват кое е красиво
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дух на лютеницата Все права защищены
