Nov 1, 2011, 7:23 PM

Да дойде страшният съд

  Poetry
1.6K 0 4


 

Ако земята беше с небе от луни

Дали бихме имали слънцето

Ведри чисти близки луни

Без топлина във сърцето

 

Денят ще топли плътния гръб

На придошлите спътници

Тук там в процепи изтънели лъчи

И към земята за спомен ще слизат

 

А тя земята с топло сърце

Ще ражда пустини и ледници

Като майка неродила дете

Като погубени делници

 

Студени луни ще си топлят усмивките

Господари на слънцето

Ще има майки със сухи гърди

Да просят милост от сводници

 

Последни ще останат мишките

Закусили с всичко живо

Вечно живи ще са  мъртвите

Те ще казват кое е красиво

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...