Nov 1, 2011, 7:23 PM

Да дойде страшният съд

  Poetry
1.6K 0 4


 

Ако земята беше с небе от луни

Дали бихме имали слънцето

Ведри чисти близки луни

Без топлина във сърцето

 

Денят ще топли плътния гръб

На придошлите спътници

Тук там в процепи изтънели лъчи

И към земята за спомен ще слизат

 

А тя земята с топло сърце

Ще ражда пустини и ледници

Като майка неродила дете

Като погубени делници

 

Студени луни ще си топлят усмивките

Господари на слънцето

Ще има майки със сухи гърди

Да просят милост от сводници

 

Последни ще останат мишките

Закусили с всичко живо

Вечно живи ще са  мъртвите

Те ще казват кое е красиво

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...