concertino (Дух на лютеницата) concertino (Дух на лютеницата)
50
Nov 1, 2011, 7:23 PM

Да дойде страшният съд

  Poetry
1.6K 0 4


 

Ако земята беше с небе от луни

Дали бихме имали слънцето

Ведри чисти близки луни

Без топлина във сърцето

 

Денят ще топли плътния гръб

На придошлите спътници

Тук там в процепи изтънели лъчи

И към земята за спомен ще слизат

 

А тя земята с топло сърце

Ще ражда пустини и ледници

Като майка неродила дете

Като погубени делници

 

Студени луни ще си топлят усмивките

Господари на слънцето

Ще има майки със сухи гърди

Да просят милост от сводници

 

Последни ще останат мишките

Закусили с всичко живо

Вечно живи ще са  мъртвите

Те ще казват кое е красиво

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дух на лютеницата All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0