Да идвам в съня ти в бяло
Косите си отрязах,
легло със тях да ти постеля.
Душата си оголих, да не зъзнеш -
ще те завия с нея.
Сърцето си разполових на две,
за да остане твойто цяло.
И мислите ти мрачни навих аз на кълбо,
да идвам във съня ти все във бяло.
легло със тях да ти постеля.
Душата си оголих, да не зъзнеш -
ще те завия с нея.
Сърцето си разполових на две,
за да остане твойто цяло.
И мислите ти мрачни навих аз на кълбо,
да идвам във съня ти все във бяло.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Дилианна Димитрова Todos los derechos reservados
