plami_lazyr (Пламена Троева)
49 217
17 ene 2012, 21:00

Да изречеш себе си 

  Poesía » Otra
616 0 8

Тя най-после му каза, че го обича...
„вече”,
а после „още”
и
„до края”...
Думите напираха

 и тъй като
беше вече голямо момиче 

и беше печелила много битки „аз срещу себе си”,
и бе изплаквала много думи, вместо да ги изрече...
този път реши, че е излишен опита
да се справя с неприятното
усещане, което се появява в гърлото,
когато неизказаните думи стават на „бучка невъзможност”
и задушават.
Тя най-после осъзна, че винаги е по-добре да „изречеш”,

отколкото да „премълчиш себе си”,

опитвайки се да предпазиш Другия
от истината (мислейки, че няма да я понесе). 
И да дишаш!
Да дишаш любовта!
„Обичам те” вместо „Важно ми е да си добре”!- (вместо всичко друго).
Знам, че си готов да го чуеш!

© Пламена Троева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Чудесно изречено!
    Докосва...
  • ...Да дишаш любовта!...
    Оригинално!
    Привет, Плами!
  • Благодаря, Ели. Многооо усмивки ти изпращам
  • Честит рожден ден Най-хубавата ти година от досегашните да е!
  • Добре си изрекла себе си!Поздрав!
  • Правилно, не обърнах внимание на отметката за категория. Благодаря за оценка. Усмивки от мен.
  • Интелигентно, оригинално, но повече есеистично и много по-малко поетично...
  • Наистина много чувствено,смислено и вярно-
    "Тя най-после осъзна, че винаги е по-добре да „изречеш”,
    отколкото да „премълчиш себе си”,
    опитвайки се да предпазиш Другия
    от истината (мислейки, че няма да я понесе)."
    Това е самата истина- браво.
Propuestas
: ??:??