Да изречеш себе си
Тя най-после му каза, че го обича...
„вече”,
а после „още”
и
„до края”...
Думите напираха
и тъй като
беше вече голямо момиче
и беше печелила много битки „аз срещу себе си”,
и бе изплаквала много думи, вместо да ги изрече...
този път реши, че е излишен опита
да се справя с неприятното
усещане, което се появява в гърлото,
когато неизказаните думи стават на „бучка невъзможност”
и задушават.
Тя най-после осъзна, че винаги е по-добре да „изречеш”,
отколкото да „премълчиш себе си”,
опитвайки се да предпазиш Другия
от истината (мислейки, че няма да я понесе).
И да дишаш!
Да дишаш любовта!
„Обичам те” вместо „Важно ми е да си добре”!- (вместо всичко друго).
Знам, че си готов да го чуеш!
© Пламена Троева All rights reserved.
