Да изречеш себе си
Тя най-после му каза, че го обича...
„вече”,
а после „още”
и
„до края”...
Думите напираха
и тъй като
беше вече голямо момиче
и беше печелила много битки „аз срещу себе си”,
и бе изплаквала много думи, вместо да ги изрече...
този път реши, че е излишен опита
да се справя с неприятното
усещане, което се появява в гърлото,
когато неизказаните думи стават на „бучка невъзможност”
и задушават.
Тя най-после осъзна, че винаги е по-добре да „изречеш”,
отколкото да „премълчиш себе си”,
опитвайки се да предпазиш Другия
от истината (мислейки, че няма да я понесе).
И да дишаш!
Да дишаш любовта!
„Обичам те” вместо „Важно ми е да си добре”!- (вместо всичко друго).
Знам, че си готов да го чуеш!
© Пламена Троева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
...Да дишаш любовта!...
Оригинално!
Привет, Плами! -
Благодаря, Ели. Многооо усмивки ти изпращам
-
Честит рожден ден Най-хубавата ти година от досегашните да е!
-
Добре си изрекла себе си!Поздрав!
-
Правилно, не обърнах внимание на отметката за категория. Благодаря за оценка. Усмивки от мен.
-
Интелигентно, оригинално, но повече есеистично и много по-малко поетично...
-
Наистина много чувствено,смислено и вярно-
"Тя най-после осъзна, че винаги е по-добре да „изречеш”,
отколкото да „премълчиш себе си”,
опитвайки се да предпазиш Другия
от истината (мислейки, че няма да я понесе)."
Това е самата истина- браво.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Докосва...