Не ми е нужно само да ме съжаляват,
а просто някой истински да ме обича.
Това за мен е ценно
и си заслужава
и моето сърце към него се затича.
Да ме приеме, не от снимката на бала -
ефирна, нежна, лъчезарна и красива.
А днешна -
попрегърбена и остаряла -
това сега ми трябва, за да съм щастлива.
Крила тогаз като орлица ще разгърна
към върхове, от никого непокорени.
И свойта обич закъсняла
ще прегърна,
със нежност, пазена с годините у мене.
© Славка Любенова Todos los derechos reservados