12 mar 2011, 11:30

Да ме приеме

652 0 1

 

 

       Не ми е нужно само да ме съжаляват,

       а просто някой истински да ме обича.

       Това за мен е ценно

       и си заслужава

       и моето сърце към него се затича.

 

       Да ме приеме, не от снимката на бала -

       ефирна, нежна, лъчезарна и красива.

       А днешна -

       попрегърбена и остаряла -

       това сега ми трябва, за да съм щастлива.

 

       Крила тогаз като орлица ще разгърна

       към върхове, от никого непокорени.

       И свойта обич закъсняла

       ще прегърна,

       със нежност, пазена с годините у мене.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Славка Любенова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Славке! Радвам се, че те открих в лабиринтите на сайта. Твоята поезия, както винаги, носи очарованието и красотата на младото ти, все още влюбено, нежно и жизнерадостно сърце. Поздравления!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....