12.03.2011 г., 11:30

Да ме приеме

651 0 1

 

 

       Не ми е нужно само да ме съжаляват,

       а просто някой истински да ме обича.

       Това за мен е ценно

       и си заслужава

       и моето сърце към него се затича.

 

       Да ме приеме, не от снимката на бала -

       ефирна, нежна, лъчезарна и красива.

       А днешна -

       попрегърбена и остаряла -

       това сега ми трябва, за да съм щастлива.

 

       Крила тогаз като орлица ще разгърна

       към върхове, от никого непокорени.

       И свойта обич закъсняла

       ще прегърна,

       със нежност, пазена с годините у мене.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славка Любенова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Здравей, Славке! Радвам се, че те открих в лабиринтите на сайта. Твоята поезия, както винаги, носи очарованието и красотата на младото ти, все още влюбено, нежно и жизнерадостно сърце. Поздравления!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...