12 мар. 2011 г., 11:30

Да ме приеме

653 0 1

 

 

       Не ми е нужно само да ме съжаляват,

       а просто някой истински да ме обича.

       Това за мен е ценно

       и си заслужава

       и моето сърце към него се затича.

 

       Да ме приеме, не от снимката на бала -

       ефирна, нежна, лъчезарна и красива.

       А днешна -

       попрегърбена и остаряла -

       това сега ми трябва, за да съм щастлива.

 

       Крила тогаз като орлица ще разгърна

       към върхове, от никого непокорени.

       И свойта обич закъсняла

       ще прегърна,

       със нежност, пазена с годините у мене.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славка Любенова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Славке! Радвам се, че те открих в лабиринтите на сайта. Твоята поезия, както винаги, носи очарованието и красотата на младото ти, все още влюбено, нежно и жизнерадостно сърце. Поздравления!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...