14 abr 2010, 22:14

Да ми имате проблема...

853 0 19
Кажете ми,    
  как бих могла  
от петдесет да стана  
  трийсет?    
И в "Гучи" да се облека  
  за някакви минути?  
Косите ми от майстор  
  подредени  
да носят аромата     
  на"Дюпон"  
и да блестя в позлата  
  на фирмичка позната?
Реших! Оставам си     
  такава,    
каквато срещна ме    
  преди.    
Без скъпите парфюми  
  и парцали,  
омръзващи за някакви  
  си дни.    
Ще тичам боса по    
  поляни,    
ще разговарям с птици  
  и треви.    
Косите ми ще бъдат   
  разпиляни.  
за дъжд ще моля се  
  дори.    
И глас: -Готова ли си    
  вече?...    
прекъсна мислите ми  
  в бяг...    
Последен поглед! Ах,  
  позор!    
Къде ли са ми очилата  
  на "Диор"?  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мариана Вълкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • сладурско...
  • Хех, палавница!
  • Марианче, проблема е мнОго сериозен, ако очилата са с диоптър и си затруднена с откриването... значи е време за среща с очния!
    Стихът ти е марков и носи отличителните белези на марката + чувство за хумор! Поздравления
  • Благодаря за усмивките!
  • Страхооооооотно! Засмях се с глас, Марианка! Поздравче, пиши още такива!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...