Кажете ми, | |||
как бих могла | |||
от петдесет да стана | |||
трийсет? | |||
И в "Гучи" да се облека | |||
за някакви минути? | |||
Косите ми от майстор | |||
подредени | |||
да носят аромата | |||
на"Дюпон" | |||
и да блестя в позлата | |||
на фирмичка позната? | |||
Реших! Оставам си | |||
такава, | |||
каквато срещна ме | |||
преди. | |||
Без скъпите парфюми | |||
и парцали, | |||
омръзващи за някакви | |||
си дни. | |||
Ще тичам боса по | |||
поляни, | |||
ще разговарям с птици | |||
и треви. | |||
Косите ми ще бъдат | |||
разпиляни. | |||
за дъжд ще моля се | |||
дори. | |||
И глас: -Готова ли си | |||
вече?... | |||
прекъсна мислите ми | |||
в бяг... | |||
Последен поглед! Ах, | |||
позор! | |||
Къде ли са ми очилата | |||
на "Диор"? |
© Мариана Вълкова Всички права запазени