21 oct 2016, 22:32 2016-11-28T14:54:01+02:00

Да ми се скараш

Poesía » Verso libre

1.2K 1 2

научих се
сама да съм
да вдигам
тежко
и буркани
да отварям
да паркирам
крушките
да сменям
да гледам
мачове
и пия бира
със салам
не с манджа
може семки
или пица
научих
че не съм
момиченце
не пея вече
не рисувам
дама
не играя
не плача даже
нито хлипам

но после

чувам как

съседа вика

на жена си
"кой те кара
да носиш
тубата с водата"

и забравям

да съм мъж

и мисля

как да те накарам

пак

да ми се скараш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Станахме мъже по неволя, но това ни прави по-силни и независими. Разбира се, че е хубаво да имаш опора и помощ, но не всеки има този късмет Харесах!

2016-10-22T07:52:33+03:00
lyvylk

колко яко

2016-10-21T22:52:33+03:00

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.8K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.3K 5.0