научих се
сама да съм
да вдигам
тежко
и буркани
да отварям
да паркирам
крушките
да сменям
да гледам
мачове
и пия бира
със салам
не с манджа
може семки
или пица
научих
че не съм
момиченце
не пея вече
не рисувам
дама
не играя
не плача даже
нито хлипам
но после
чувам как
съседа вика
на жена си
"кой те кара
да носиш
тубата с водата"
и забравям
да съм мъж
и мисля
как да те накарам
пак
да ми се скараш.
© Сабрина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
