Да мога да хвана в ръце това,
което препълва душата ми.
Да докосна това,
което с поглед не се достига.
Да впрегна тази сила на радостта,
която прелита в дните.
И в лудия бяг на живота
на брега край морето да спра.
Да кажа – не тъжи и аз не тъжа.
Че болката бавно отмира,
както вълните по брега.
И от този бряг да извикам:
ЖИВЕЙТЕ !
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йонка Янкова Todos los derechos reservados
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
