Да мога да хвана в ръце това,
което препълва душата ми.
Да докосна това,
което с поглед не се достига.
Да впрегна тази сила на радостта,
която прелита в дните.
И в лудия бяг на живота
на брега край морето да спра.
Да кажа – не тъжи и аз не тъжа.
Че болката бавно отмира,
както вълните по брега.
И от този бряг да извикам:
ЖИВЕЙТЕ !
© Йонка Янкова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
