vega666 (Младен Мисана) vega666 (Младен Мисана)
147 1.8K
26 jul 2019, 10:59  

Да можех...

  Poesía
1.3K 21 17

                                            на Йоана

 

 

Да можех да възвърна младостта,
бих паднал ничком в твоите нозе.
Оставил бих се в лудост на страстта.
Бих галил с длани милото лице.

Навярно би била щастлива с мен,
тъй деликатна, нежна и красива.
Сърцето ми пристава в плен
на твоята осанка в дните сиви.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • vui4oto (Момчил Манов)
    vui4oto (Момчил Манов)
    AVE! Кратко , ясно и красиво !
  • limeruna (Йоана)
    limeruna (Йоана)
    Прекрасно е! От първия ред извира болка, но после... вярата в любовта, надеждата, готовността на всичко за спасяването на тази любов. „Бих“ се превръща в:
    Сърцето ми пристава в плен
    на твоята осанка в дните сиви.
    „Бих“ се оказва, че е било едно маскирано „съм“, една кодирана в душевността на лирическия неспособност да отрече любовта.
    Чувствата са, за да се чувстват, а не да остават в ноктите на съмненията...
    Красиво изразена палитра от емоции и най-важното - чувство, чувство, отвсякъде извира чувство, толкова искрено и чисто, че дори статуя ще съживи...
    Любовта поражда любов и точно затова може да превръща мечтите в реалност, затова е най-хубавото на света...
  • anabel7 (Албена Димитрова)
    anabel7 (Албена Димитрова)
    Красота!...
  • veesii70 (Веселка Стойнева)
    veesii70 (Веселка Стойнева)
    Поздравления!
  • Mimoza20 (Мария Николова)
    Mimoza20 (Мария Николова)
    ,,Сърце старо, няма знам...да го пазиш колко и колко .. все ще чувстваш болка,,

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0