Jul 26, 2019, 10:59 AM 2020-10-28T21:48:11+02:00

Да можех...

Poetry

1.3K 21 17

на Йоана

Да можех да възвърна младостта,
бих паднал ничком в твоите нозе.
Оставил бих се в лудост на страстта.
Бих галил с длани милото лице.

Навярно би била щастлива с мен,
тъй деликатна, нежна и красива.
Сърцето ми пристава в плен
на твоята осанка в дните сиви.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vui4oto (Момчил Манов)

AVE! Кратко , ясно и красиво !

2024-02-10T09:50:37+02:00
limeruna (Йоана)

Прекрасно е! От първия ред извира болка, но после... вярата в любовта, надеждата, готовността на всичко за спасяването на тази любов. „Бих“ се превръща в:
Сърцето ми пристава в плен
на твоята осанка в дните сиви.
„Бих“ се оказва, че е било едно маскирано „съм“, една кодирана в душевността на лирическия неспособност да отрече любовта.
Чувствата са, за да се чувстват, а не да остават в ноктите на съмненията...
Красиво изразена палитра от емоции и най-важното - чувство, чувство, отвсякъде извира чувство, толкова искрено и чисто, че дори статуя ще съживи...
Любовта поражда любов и точно затова може да превръща мечтите в реалност, затова е най-хубавото на света...

2020-10-28T21:44:41+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Красота!...

2019-08-11T09:44:04+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Поздравления!

2019-08-09T22:46:20+03:00
Mimoza20 (Мария Николова)

,,Сърце старо, няма знам...да го пазиш колко и колко .. все ще чувстваш болка,,

2019-07-28T23:15:54+03:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0