26.07.2019 г., 10:59  

Да можех...

1.3K 21 17

                                            на Йоана

 

 

Да можех да възвърна младостта,
бих паднал ничком в твоите нозе.
Оставил бих се в лудост на страстта.
Бих галил с длани милото лице.

Навярно би била щастлива с мен,
тъй деликатна, нежна и красива.
Сърцето ми пристава в плен
на твоята осанка в дните сиви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • AVE! Кратко , ясно и красиво !
  • Прекрасно е! От първия ред извира болка, но после... вярата в любовта, надеждата, готовността на всичко за спасяването на тази любов. „Бих“ се превръща в:
    Сърцето ми пристава в плен
    на твоята осанка в дните сиви.
    „Бих“ се оказва, че е било едно маскирано „съм“, една кодирана в душевността на лирическия неспособност да отрече любовта.
    Чувствата са, за да се чувстват, а не да остават в ноктите на съмненията...
    Красиво изразена палитра от емоции и най-важното - чувство, чувство, отвсякъде извира чувство, толкова искрено и чисто, че дори статуя ще съживи...
    Любовта поражда любов и точно затова може да превръща мечтите в реалност, затова е най-хубавото на света...
  • Красота!...
  • Поздравления!
  • ,,Сърце старо, няма знам...да го пазиш колко и колко .. все ще чувстваш болка,,

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...