10 dic 2015, 0:17

Да можех да бъда

563 0 0

Да можех да бъда

 

Да можех да бъда полянка една –

зелена, от слънце огряна –

туристи дарявал бих със ведрина –

от мен да си тръгнат засмяни.

 

Пчеличка ще каца цветец срамежлив,

Сивушка ще хрупа кощрява.

Но що ли за гордост това е, кажи,

по теб да е ходила крава?

 

Да можех да бъда море от лазур,

красиво от пролет до есен,

надлъж прекоси ли ме танкерът щур,

той с грим от мазут ще ме плесне.

 

И няма да съм на природата храм –

брегът ми покрит е с хотели,

строени нагъсто, без мярка и срам,

а хората – мътни ги взели!

 

Да можех да бъда подводен вулкан,

заплаха стаена, коварна,

на смърт бих осъдил Помпей, Херкулан,

Месина погълнал отдавна.

 

Морякът ще стиска в ръка амулет,

усетил дъха ми от сяра.

На пристан с цунами ще пращам привет.

Издигнал се с облак от пара,

 

сърцата ви мигом ще свия от смут

и остров от мен ще направя,

по който да няма следа от мазут,

хотел и преживяща крава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Костов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....