Да можех да бъда

Да можех да бъда полянка една –

зелена, от слънце огряна –

туристи дарявал бих със ведрина –

от мен да си тръгнат засмяни.

Пчеличка ще каца цветец срамежлив,

Сивушка ще хрупа кощрява.

Но що ли за гордост това е, кажи,

по теб да е ходила крава?

Да можех да бъда море от лазур,

красиво от пролет до есен,

надлъж прекоси ли ме танкерът щур,

той с грим от мазут ще ме плесне.

И няма да съм на природата храм –

брегът ми покрит е с хотели,

строени нагъсто, без мярка и срам,

а хората – мътни ги взели!

Да можех да бъда подводен вулкан,

заплаха стаена, коварна,

на смърт бих осъдил Помпей, Херкулан,

Месина погълнал отдавна.

Морякът ще стиска в ръка амулет,

усетил дъха ми от сяра.

На пристан с цунами ще пращам привет.

Издигнал се с облак от пара,

сърцата ви мигом ще свия от смут

и остров от мен ще направя,

по който да няма следа от мазут,

хотел и преживяща крава.