10.12.2015 г., 0:17

Да можех да бъда

554 0 0

Да можех да бъда

 

Да можех да бъда полянка една –

зелена, от слънце огряна –

туристи дарявал бих със ведрина –

от мен да си тръгнат засмяни.

 

Пчеличка ще каца цветец срамежлив,

Сивушка ще хрупа кощрява.

Но що ли за гордост това е, кажи,

по теб да е ходила крава?

 

Да можех да бъда море от лазур,

красиво от пролет до есен,

надлъж прекоси ли ме танкерът щур,

той с грим от мазут ще ме плесне.

 

И няма да съм на природата храм –

брегът ми покрит е с хотели,

строени нагъсто, без мярка и срам,

а хората – мътни ги взели!

 

Да можех да бъда подводен вулкан,

заплаха стаена, коварна,

на смърт бих осъдил Помпей, Херкулан,

Месина погълнал отдавна.

 

Морякът ще стиска в ръка амулет,

усетил дъха ми от сяра.

На пристан с цунами ще пращам привет.

Издигнал се с облак от пара,

 

сърцата ви мигом ще свия от смут

и остров от мен ще направя,

по който да няма следа от мазут,

хотел и преживяща крава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...