10.12.2015 г., 0:17

Да можех да бъда

565 0 0

Да можех да бъда

 

Да можех да бъда полянка една –

зелена, от слънце огряна –

туристи дарявал бих със ведрина –

от мен да си тръгнат засмяни.

 

Пчеличка ще каца цветец срамежлив,

Сивушка ще хрупа кощрява.

Но що ли за гордост това е, кажи,

по теб да е ходила крава?

 

Да можех да бъда море от лазур,

красиво от пролет до есен,

надлъж прекоси ли ме танкерът щур,

той с грим от мазут ще ме плесне.

 

И няма да съм на природата храм –

брегът ми покрит е с хотели,

строени нагъсто, без мярка и срам,

а хората – мътни ги взели!

 

Да можех да бъда подводен вулкан,

заплаха стаена, коварна,

на смърт бих осъдил Помпей, Херкулан,

Месина погълнал отдавна.

 

Морякът ще стиска в ръка амулет,

усетил дъха ми от сяра.

На пристан с цунами ще пращам привет.

Издигнал се с облак от пара,

 

сърцата ви мигом ще свия от смут

и остров от мен ще направя,

по който да няма следа от мазут,

хотел и преживяща крава.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Костов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...