3 oct 2017, 6:35  

Да можех с него да говоря 

  Poesía
806 10 22
На гроба на баща ми - ето,
че житен клас стъбло люлее...
Зрънца донесох от полето –
от равнината край Егея...
В надгробната могила сложих
и пръст от скъпо пепелище.
Любимите цветя положих.
За някой може да е нищо,
но аз си знам, че всяко лято,
той родните места сънува...
Цветята пък, наместо майка
във утрото ще го милуват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??