Да можех с него да говоря

Поэзия

936 10 22

На гроба на баща ми - ето,

че житен клас стъбло люлее...

Зрънца донесох от полето –

от равнината край Егея...

В надгробната могила сложих

и пръст от скъпо пепелище.

Любимите цветя положих.

За някой може да е нищо,

но аз си знам, че всяко лято,

той родните места сънува...

Цветята пък, наместо майка

във утрото ще го милуват.

Назад във времето се връщам,

обличам вехтите му дрешки.

Край мен горят нивя и къщи...

Вървят страдалци безутешни...

Изминах с болка пътя тежък,

заръката изпълних с горест.

Живот-борба и сън копнежен –

това е бежанската орис!...

Запалвам свещ. Сега е жътва

и юлска жар гори простора.

А татко, милият, е мъртъв...

Да можех с него да говоря!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Роби (Роберт)

Благодаря, Краси!...

2017-12-07T15:34:11+02:00
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

Това ме разтърси! Браво!!!

2017-11-10T02:55:31+02:00
Роби (Роберт)

Благодаря, Роси!...

2017-11-08T10:24:30+02:00
РосиП (Росица Петкова)

Много трогателно и силно. Браво!

2017-10-30T18:12:27+02:00
Роби (Роберт)

Влади, Силвия, Цветка, благодаря ви, макар и с голямо закъснение, че спряхте тук и почетохте с вниманието си този скромен стих, посветен на страданията на предците ни-бежанци...От техните разкази, ние, потомците им, знаем какво са преживели, откъснати от родните си места, това е завинаги запечатано в съзнанието ни, както и голямата болка по родните краища, лек за която не можаха да намерят цял живот!...Благодаря ви!...

2017-10-24T17:22:50+03:00