Да можех с него да говоря
На гроба на баща ми - ето,
че житен клас стъбло люлее...
Зрънца донесох от полето –
от равнината край Егея...
В надгробната могила сложих
и пръст от скъпо пепелище.
Любимите цветя положих.
За някой може да е нищо,
но аз си знам, че всяко лято,
той родните места сънува...
Цветята пък, наместо майка
във утрото ще го милуват.
Назад във времето се връщам,
обличам вехтите му дрешки.
Край мен горят нивя и къщи...
Вървят страдалци безутешни...
Изминах с болка пътя тежък,
заръката изпълних с горест.
Живот-борба и сън копнежен –
това е бежанската орис!...
Запалвам свещ. Сега е жътва
и юлска жар гори простора.
А татко, милият, е мъртъв...
Да можех с него да говоря!...
© Роберт Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Краси!...
-
Това ме разтърси! Браво!!!
-
Благодаря, Роси!...
-
Много трогателно и силно. Браво!
-
Влади, Силвия, Цветка, благодаря ви, макар и с голямо закъснение, че спряхте тук и почетохте с вниманието си този скромен стих, посветен на страданията на предците ни-бежанци...От техните разкази, ние, потомците им, знаем какво са преживели, откъснати от родните си места, това е завинаги запечатано в съзнанието ни, както и голямата болка по родните краища, лек за която не можаха да намерят цял живот!...Благодаря ви!...
-
И аз съм потомка на бежанци, но от Одринска Тракия. Знам, колко мъка и страдание са изживели не само те, а и ние - техните потомци. Изразил си по прекрасен начин поклона към страдалческия им живот, Роби!
-
Поклон! А ти пиши, Роби, ще стигне там където трябва! Поздрав и творческа вечер!
-
Поклон!
Много е хубаво, поздравления! -
Албена, Любо, Веси, Пепи, Нина, благодаря и на вас, приятели, че отделихте от времето си да прочетете и коментирате този стих!...Разбирам чувствата, които вълнуват и вас при загубата на родител, но както казва и Любо, това, което можем да направим, въпреки болката, е да живеем живота си с достойнство и чест!...
-
Много силно!
-
Тръгнаха ми сълзи, Роби! Поклон!...Позната ми е болката ти, защото и моя баща не е сред живите... и също ми липсва!
-
Роби, трогна ме дълбоко, приятелю! Респект!!! Преди близо две години загубих баща си, затова и почуствах този стих токлова близо... Но се утешавам, че е на по-добро място сега. Ако не беше така, щеше да се върне, нали? Светла им памет!
-
Поклон пред паметта му Ники! Знам каква е болката, защото изпратих и татко и майка, но се надявам да се срещнем, когато дойде и нашият ред... А дотогава, единственото, което можем и трябва да направим, е да живеем така, че да не се срамуват от нас - с достойнство и чест.
-
Той те гледа Отгоре, Роберт!... И е щастлив, че има такъв син! Сигурна съм!... А аз просто си поплаках и ще сложа прекрасния ти стих в любими. Бъди благословен!
-
Благодаря ви, приятели, че надникнахте тук и споделихте състоянието ми!...Който е загубил родител, знае ,че за мъката няма почивен ден...
Райна, забележителният ти поетичен коментар изпълни душата ми!...Благодаря за тази съпричастност, приятелко!...
Пожелавам хубав ден на всички и много вдъхновение!... -
След като загубим близък човек, тогава разбираме, че не сме имали време да бъдем по-дълго с него...
Светъл ден, Роберт? -
Пак ме караш да притаявам дъх, Роби, и сълзата ми, тя е съвсем естествена, а и как иначе пред такава поезия...! Сърдечен поздрав!
-
Заседна ми в гърлото!
-
Разплака ме, Роберт... влезе в сърцето ми...
-
!!!
-
Знам, пръстта ще се слее с това,
дето можем и днес да изхвърлим.
Всичко друго е миг светлина,
ореол на усмивка през сЪлзи.
И небето, нали е Небе,
ще ни види с очите им живи.
Знай, не може любов да умре!
Всичко чуват и вечно ги има!
-----------------
Истинската поезия е тъжната....Роби!
Истински си! -
Ох, само да можехме! Много ни липсват!
-
Поклон пред изстраданото минало...
А ти,Ники говори! Създателят мълчаливо съзерцава...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
