Да можех с него да говоря
На гроба на баща ми - ето,
че житен клас стъбло люлее...
Зрънца донесох от полето –
от равнината край Егея...
В надгробната могила сложих
и пръст от скъпо пепелище.
Любимите цветя положих.
За някой може да е нищо,
но аз си знам, че всяко лято,
той родните места сънува...
Цветята пък, наместо майка
във утрото ще го милуват.
Назад във времето се връщам,
обличам вехтите му дрешки.
Край мен горят нивя и къщи...
Вървят страдалци безутешни...
Изминах с болка пътя тежък,
заръката изпълних с горест.
Живот-борба и сън копнежен –
това е бежанската орис!...
Запалвам свещ. Сега е жътва
и юлска жар гори простора.
А татко, милият, е мъртъв...
Да можех с него да говоря!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
