9 mar 2006, 16:29

Да можех времето надаз да върна

  Poesía
1.1K 0 0

Да можех времето назад да върна

стъпка преди емоцията своя.

Да можех времето назад да върна

миг преди на теб да повярвам.

Защо така ме нарани и в очите

блясъка от сълзи не ми спести.

Защо така ме нарани и сърцето ми

да ограбиш не се оскверни.

В кратък миг от нощта, една жена

на теб предостави тяло и душа.

В кратък миг от нощта, за себе си

превърна я в малка блудна жена.

С очи на хищник и душа на дявол

ти не се поколеба, там в нощта

на бунището на нищото,

захвърлени да оставиш –

кратък миг и една жена.

Как сега душата своя да спася

и с какво болката да победя...

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рамона Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...