Да можех времето назад да върна

стъпка преди емоцията своя.

Да можех времето назад да върна

миг преди на теб да повярвам.

Защо така ме нарани и в очите

блясъка от сълзи не ми спести.

Защо така ме нарани и сърцето ми

да ограбиш не се оскверни.

В кратък миг от нощта, една жена

на теб предостави тяло и душа.

В кратък миг от нощта, за себе си

превърна я в малка блудна жена.

С очи на хищник и душа на дявол

ти не се поколеба, там в нощта

на бунището на нищото,

захвърлени да оставиш –

кратък миг и една жена.

Как сега душата своя да спася

и с какво болката да победя...