Да можех времето надаз да върна

Да можех времето назад да върна

стъпка преди емоцията своя.

Да можех времето назад да върна

миг преди на теб да повярвам.

Защо така ме нарани и в очите

блясъка от сълзи не ми спести.

Защо така ме нарани и сърцето ми

да ограбиш не се оскверни.

В кратък миг от нощта, една жена

на теб предостави тяло и душа.

В кратък миг от нощта, за себе си

превърна я в малка блудна жена.

С очи на хищник и душа на дявол

ти не се поколеба, там в нощта

на бунището на нищото,

захвърлени да оставиш –

кратък миг и една жена.

Как сега душата своя да спася

и с какво болката да победя...