13 nov 2006, 11:17

Да можехме само

  Poesía
726 0 2

Да можехме само

Тази вечер да сме заедно

Тази вечер натрапила се в стаята ми

С дъх на канела и ябълки

И съм сам

Облегнат на стената

Захапал здраво единствената

Останала причина да продължавам

Да се опитвам да те опозная

 

Единственото

Желание

Да се надявам

 

Къде е тетрадката ми сега

Да нарисувам увяхнало цвете

Букет от предателства

Сенки

Предмети

Понятия

Всяко от нещата с дадено

Име

Номер

Звание

Код

Или просто едно от нещата

Които ми даде

Едно от разочарованията

Които си разменихме

Когато бяхме заедно

 

Да можехме само

Да се видим отстрани

Как страдаме

Окапваме

И се държим за ръце

Приятели

Всеки търси възможност да избяга

Да се махне

Да се прибере в стаята си

И да си каже...

 

Да можехме само

Тази вечер да сме заедно

Да отворим подаръците си

Пълни с още едно „Надявам се”

Защото само това ми остана

На мен

Глупака

 

12.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислав Илиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...