13 нояб. 2006 г., 11:17

Да можехме само

731 0 2

Да можехме само

Тази вечер да сме заедно

Тази вечер натрапила се в стаята ми

С дъх на канела и ябълки

И съм сам

Облегнат на стената

Захапал здраво единствената

Останала причина да продължавам

Да се опитвам да те опозная

 

Единственото

Желание

Да се надявам

 

Къде е тетрадката ми сега

Да нарисувам увяхнало цвете

Букет от предателства

Сенки

Предмети

Понятия

Всяко от нещата с дадено

Име

Номер

Звание

Код

Или просто едно от нещата

Които ми даде

Едно от разочарованията

Които си разменихме

Когато бяхме заедно

 

Да можехме само

Да се видим отстрани

Как страдаме

Окапваме

И се държим за ръце

Приятели

Всеки търси възможност да избяга

Да се махне

Да се прибере в стаята си

И да си каже...

 

Да можехме само

Тази вечер да сме заедно

Да отворим подаръците си

Пълни с още едно „Надявам се”

Защото само това ми остана

На мен

Глупака

 

12.11.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислав Илиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...