13.11.2006 г., 11:17

Да можехме само

728 0 2

Да можехме само

Тази вечер да сме заедно

Тази вечер натрапила се в стаята ми

С дъх на канела и ябълки

И съм сам

Облегнат на стената

Захапал здраво единствената

Останала причина да продължавам

Да се опитвам да те опозная

 

Единственото

Желание

Да се надявам

 

Къде е тетрадката ми сега

Да нарисувам увяхнало цвете

Букет от предателства

Сенки

Предмети

Понятия

Всяко от нещата с дадено

Име

Номер

Звание

Код

Или просто едно от нещата

Които ми даде

Едно от разочарованията

Които си разменихме

Когато бяхме заедно

 

Да можехме само

Да се видим отстрани

Как страдаме

Окапваме

И се държим за ръце

Приятели

Всеки търси възможност да избяга

Да се махне

Да се прибере в стаята си

И да си каже...

 

Да можехме само

Тази вечер да сме заедно

Да отворим подаръците си

Пълни с още едно „Надявам се”

Защото само това ми остана

На мен

Глупака

 

12.11.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислав Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....