Да можеш
Всичко рухва днес до основи,
любов, доверие, приятелство
и доброта в черен мрак...
до днес обвита бе моята душа.
И толкова пъти падах и ставах,
прощавах вини без да бъда виновна,
но душата си във клетка поставих,
наранена да страда, сълзи да рони...
И така ден след ден отново се раждах
а вечер притихвах смирена...
със сърце наранено от тежките думи,
самотна се скитах в мрака...!
Тогава надеждата със любов ме погали!
Хей, мило момиче - стига се вайка!
Светът да промениш - искаш и можеш,
за да грейне навред светлината!
Тогава душата клетка разчупи,
разчупи тежки окови...
Да бъдеш!
Да искаш!
Да можеш!
Любов във сърце да положиш...
Сега озарена от светли мечти,
душата полита свободна и нека
със светлия лъч победи...
завинаги, завинаги мрака.
И нови надежди - ражда зората
и вяра във сърцето - блести.
Да бъдеш свободен!
Да бъдеш обичан!
Да бъдеш човек на земята!
И прехода стана,
ей тъй изведнъж,
когато повярваш,
че можеш!
Когато живееш във мир и любов
най-вече със себе си, знай...
И нежно разтвори се белият лотос
с нежност погали душата...
И светло е,
светло е,
светло е!
Да преоткриеш отново светът!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
