Всичко рухва днес до основи,
любов, доверие, приятелство
и доброта в черен мрак...
до днес обвита бе моята душа.
И толкова пъти падах и ставах,
прощавах вини без да бъда виновна,
но душата си във клетка поставих,
наранена да страда, сълзи да рони...
И така ден след ден отново се раждах
а вечер притихвах смирена...
със сърце наранено от тежките думи,
самотна се скитах в мрака...! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up