Кънти огромно „Всичко пак е грешка.”

Разминават се сенки от контрасти...

Вятърът разнася късове от мен...

Съмнение безмилостно дращи.

Притъмняват очите от взиране.

И щастливи картини се редят...

Само болка по всичко отминало...

И по измамно бъдеще – много тъга...

Кърви самота в мъгли от очакване.

Разпъната между болящи рани от илюзии.

Искам си свободата да не мисля за теб.

И си запазвам мечтата за щастие!

                                     © Павлина Петрова