Кънти огромно „Всичко пак е грешка.”
Разминават се сенки от контрасти...
Вятърът разнася късове от мен...
Съмнение безмилостно дращи.
Притъмняват очите от взиране.
И щастливи картини се редят...
Само болка по всичко отминало...
И по измамно бъдеще – много тъга...
Кърви самота в мъгли от очакване.
Разпъната между болящи рани от илюзии.
Искам си свободата да не мисля за теб.
И си запазвам мечтата за щастие!
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Все права защищены