3 jun 2009, 22:59

Да не търся...

  Poesía
660 0 9

По съмнителни пътища -

стръмни -

за пореден път

хлътнах в мъглата.

Мислех -

време е

вече да съмне,

но се сблъскахме

с пошлия вятър.

От подмолните

крехки устои

(безсигнална

и тъпа случайност),

ошамарена подло -

от "свои" -

свих платно.

Акостирах -

потайност.

И молитвено

сключила длани,

в безприютната нощ -

безконечна -

се зарекох:

В гнездото на врани

да не търся -

безплатно -

човечност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донка Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...