По съмнителни пътища -
стръмни -
за пореден път
хлътнах в мъглата.
Мислех -
време е
вече да съмне,
но се сблъскахме
с пошлия вятър.
От подмолните
крехки устои
(безсигнална
и тъпа случайност),
ошамарена подло -
от "свои" -
свих платно.
Акостирах -
потайност.
И молитвено
сключила длани,
в безприютната нощ -
безконечна -
се зарекох:
В гнездото на врани
да не търся -
безплатно -
човечност.
© Донка Василева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав! Добре дошла!!!