По съмнителни пътища -
стръмни -
за пореден път
хлътнах в мъглата.
Мислех -
време е
вече да съмне,
но се сблъскахме
с пошлия вятър.
От подмолните
крехки устои
(безсигнална
и тъпа случайност),
ошамарена подло -
от "свои" -
свих платно.
Акостирах -
потайност.
И молитвено
сключила длани,
в безприютната нощ -
безконечна -
се зарекох:
В гнездото на врани
да не търся -
безплатно -
човечност.
© Донка Василева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Поздрав! Добре дошла!!!