Да не търся...
По съмнителни пътища -
стръмни -
за пореден път
хлътнах в мъглата.
Мислех -
време е
вече да съмне,
но се сблъскахме
с пошлия вятър.
От подмолните
крехки устои
(безсигнална
и тъпа случайност),
ошамарена подло -
от "свои" -
свих платно.
Акостирах -
потайност.
И молитвено
сключила длани,
в безприютната нощ -
безконечна -
се зарекох:
В гнездото на врани
да не търся -
безплатно -
човечност.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
Поздрав! Добре дошла!!!