3 июн. 2009 г., 22:59

Да не търся... 

  Поэзия
538 0 9

По съмнителни пътища -

стръмни -

за пореден път

хлътнах в мъглата.

Мислех -

време е

вече да съмне,

но се сблъскахме

с пошлия вятър.

От подмолните

крехки устои

(безсигнална

и тъпа случайност),

ошамарена подло -

от "свои" -

свих платно.

Акостирах -

потайност.

И молитвено

сключила длани,

в безприютната нощ -

безконечна -

се зарекох:

В гнездото на врани

да не търся -

безплатно -

човечност.

© Донка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??