Да не забравяме
Вълните се разбиваха в скалите,
онези Калиакренски скали,
които помнят как жените
скочиха със сплетени коси.
Сякаш преповтарящи тревога,
вълните яростно бучаха.
Цветята също бяха много,
дори откъснати цъфтяха.
Ехтеше тропот на копита.
Свистяха сякаш ятагани.
Но вярата не се изпитва.
Насила хубост, как да стане?...
Водата днес се дави в спомен
за българките несломими,
че над човешките закони
стоят неземни, висши сили,
които казват на сърцето,
че българин да си, това е
да не забравяш за завета
и сам след теб го завещаеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados
