12 мар. 2016 г., 18:52

Да не забравяме 

  Поэзия
422 0 2
Вълните се разбиваха в скалите,
онези Калиакренски скали,
които помнят как жените
скочиха със сплетени коси.
Сякаш преповтарящи тревога,
вълните яростно бучаха.
Цветята също бяха много,
дори откъснати цъфтяха.
Ехтеше тропот на копита.
Свистяха сякаш ятагани.
Но вярата не се изпитва.
Насила хубост, как да стане?... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Предложения
: ??:??