Вълните се разбиваха в скалите,
онези Калиакренски скали,
които помнят как жените
скочиха със сплетени коси.
Сякаш преповтарящи тревога,
вълните яростно бучаха.
Цветята също бяха много,
дори откъснати цъфтяха.
Ехтеше тропот на копита.
Свистяха сякаш ятагани.
Но вярата не се изпитва.
Насила хубост, как да стане?... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up