Знак трябва ли да давам, че си тръгвам?
Да дам ли шанс да се опиташ да ме спреш?
А мога просто да не се обърна
и сигурна съм няма и да разбереш.

Аз мога да изчезна с първите лъчи
или в последни сенки, заедно със мрака.
Повярвай ми по-малко ще те нарани,
ако не знаеш, че това те чака.

Когато ме погледнеш мога да излъжа,
да скрия всичко, даже да се смея!
Или наистина отчаяна да бъда,
да можеш "Сбогом" да го проумееш.

Но колко по-ужасно е да криеш...
И да не знаеш чувствата дали са там.
И да не можеш да ги чуеш, да ги видиш
и да си с някой, а пък всъщност да си сам.

Кое по-лошо е - да си отида като сън,
и да съм мислила, че сън било е всичко?
Или да взема да остана този път.
Да си повярвам, че реално съм обичана.