22 июл. 2016 г., 23:32

Да остана ли?

842 2 1

Знак трябва ли да давам, че си тръгвам?
Да дам ли шанс да се опиташ да ме спреш?
А мога просто да не се обърна
и сигурна съм няма и да разбереш.

 

Аз мога да изчезна с първите лъчи
или в последни сенки, заедно със мрака.
Повярвай ми по-малко ще те нарани,
ако не знаеш, че това те чака.

 

Когато ме погледнеш мога да излъжа,
да скрия всичко, даже да се смея!
Или наистина отчаяна да бъда,
да можеш "Сбогом" да го проумееш.

 

Но колко по-ужасно е да криеш...
И да не знаеш чувствата дали са там.
И да не можеш да ги чуеш, да ги видиш
и да си с някой, а пък всъщност да си сам.

 

Кое по-лошо е - да си отида като сън,
и да съм мислила, че сън било е всичко?
Или да взема да остана този път.
Да си повярвам, че реално съм обичана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Екатерина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...