Jul 22, 2016, 11:32 PM

Да остана ли?

  Poetry
848 2 1

Знак трябва ли да давам, че си тръгвам?
Да дам ли шанс да се опиташ да ме спреш?
А мога просто да не се обърна
и сигурна съм няма и да разбереш.

 

Аз мога да изчезна с първите лъчи
или в последни сенки, заедно със мрака.
Повярвай ми по-малко ще те нарани,
ако не знаеш, че това те чака.

 

Когато ме погледнеш мога да излъжа,
да скрия всичко, даже да се смея!
Или наистина отчаяна да бъда,
да можеш "Сбогом" да го проумееш.

 

Но колко по-ужасно е да криеш...
И да не знаеш чувствата дали са там.
И да не можеш да ги чуеш, да ги видиш
и да си с някой, а пък всъщност да си сам.

 

Кое по-лошо е - да си отида като сън,
и да съм мислила, че сън било е всичко?
Или да взема да остана този път.
Да си повярвам, че реално съм обичана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...