15 dic 2016, 19:53

Да пием чай 

  Poesía » Filosófica
433 1 7

Днес бил празник на чая.

 

Искаш ли пак да пием чай,
ароматът ще бъде от влюбени билки,
цъфтяли сред болка, тогава, през май,
но корени вплели в жизнени жилки. 
Изстинал и чаят без мед не е вкусен,
ще го сгряваме с топли сърца и ръце,
надеждата няма тъга да допусне
и всеки ще бъде отново дете.
Вълните от пясък ще пръскат край нас,
през пръсти изтичащо време
и там пустотата ще бъде без глас,
умората Някой с ръка ще отнеме.
Забравяме злото далече за час,
нека и него дявол го вземе.

Хайде, до утре, да пием пак чай...

 

Galaxi

© Галина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??