Да пием чай
Днес бил празник на чая.
Искаш ли пак да пием чай,
ароматът ще бъде от влюбени билки,
цъфтяли сред болка, тогава, през май,
но корени вплели в жизнени жилки.
Изстинал и чаят без мед не е вкусен,
ще го сгряваме с топли сърца и ръце,
надеждата няма тъга да допусне
и всеки ще бъде отново дете.
Вълните от пясък ще пръскат край нас,
през пръсти изтичащо време
и там пустотата ще бъде без глас,
умората Някой с ръка ще отнеме.
Забравяме злото далече за час,
нека и него дявол го вземе.
Хайде, до утре, да пием пак чай...
Galaxi
© Галина All rights reserved.
