Харесах много "Разпиляла се..." на Димитър Никифоров (argonyk)
Това би могло да бъде поетичен отговор.
Благодаря за вдъхновението, Митко!
argonyk Разпиляла се във чужди скути
и след толкова слова любовни,
как събираш образа си сутрин
в огледалото с очи оловни.
laramaylin Бяха най-случайни чужди скути,
а словата - странно нелюбовни.
Образът ми нямаше го сутрин,
(за това не искам да си спомням...)
argonyk И се питам какво ли очакваш
по път извървян да откриеш,
чужди прагове като прекрачваш,
своя грях ще можеш ли да скриеш.
laramaylin Нищо, скъпи, нищо не очаквам.
Пътят извървян е чак до края.
Праговете моя грях оплакват,
чакат някой ден да се покая.
argonyk Разпиляла се във чужди скути,
знаеш ли след теб какво остана.
Само утрини с очи подути
и сърце - загадка неразбрана.
laramaylin Да, изгубих се във чужди скути.
Аз си знам след мен какво остана...
Сто молитви от Бога нечути
и душа безжалостно издрана...
argonyk Изгреви, кървящи като рана.
И слова изречени - нечути.
laramaylin Тайна някаква неразгадана,
рой беди и ято клетви люти.
© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados