Apr 17, 2011, 7:43 PM

Да, пилях се...

  Poetry » Love
768 0 6

                    Харесах много "Разпиляла се..." на Димитър Никифоров (argonyk)

                   Това би могло да бъде поетичен отговор.

                   Благодаря за вдъхновението, Митко!

 

 

argonyk             Разпиляла се във чужди скути

                           и след толкова слова любовни,

                           как събираш образа си сутрин

                           в огледалото с очи оловни.

 

laramaylin       Бяха  най-случайни чужди скути,

                          а словата - странно  нелюбовни.

                         Образът ми нямаше го сутрин,

                         (за това не искам да си спомням...)

 

argonyk           И  се питам какво ли очакваш

                        по път извървян да откриеш,

                        чужди прагове като прекрачваш,

                        своя грях ще можеш ли да скриеш.

 

laramaylin     Нищо, скъпи, нищо не очаквам.

                        Пътят извървян е чак до края.

                        Праговете моя грях оплакват,

                        чакат някой ден да се покая.


argonyk          Разпиляла се във чужди скути,

                       знаеш ли след теб какво остана.

                       Само утрини с очи подути

                       и сърце - загадка неразбрана.

 

laramaylin   Да, изгубих се във чужди скути.

                     Аз си знам след мен какво остана...

                     Сто молитви от Бога нечути

                     и душа безжалостно издрана...


argonyk      Изгреви, кървящи като рана.

                    И слова изречени - нечути.

 

laramaylin Тайна някаква неразгадана,

                    рой беди и ято клетви люти.

  

 

                    

 

 

 

                      

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Чилиянска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...