17.04.2011 г., 19:43

Да, пилях се...

767 0 6

                    Харесах много "Разпиляла се..." на Димитър Никифоров (argonyk)

                   Това би могло да бъде поетичен отговор.

                   Благодаря за вдъхновението, Митко!

 

 

argonyk             Разпиляла се във чужди скути

                           и след толкова слова любовни,

                           как събираш образа си сутрин

                           в огледалото с очи оловни.

 

laramaylin       Бяха  най-случайни чужди скути,

                          а словата - странно  нелюбовни.

                         Образът ми нямаше го сутрин,

                         (за това не искам да си спомням...)

 

argonyk           И  се питам какво ли очакваш

                        по път извървян да откриеш,

                        чужди прагове като прекрачваш,

                        своя грях ще можеш ли да скриеш.

 

laramaylin     Нищо, скъпи, нищо не очаквам.

                        Пътят извървян е чак до края.

                        Праговете моя грях оплакват,

                        чакат някой ден да се покая.


argonyk          Разпиляла се във чужди скути,

                       знаеш ли след теб какво остана.

                       Само утрини с очи подути

                       и сърце - загадка неразбрана.

 

laramaylin   Да, изгубих се във чужди скути.

                     Аз си знам след мен какво остана...

                     Сто молитви от Бога нечути

                     и душа безжалостно издрана...


argonyk      Изгреви, кървящи като рана.

                    И слова изречени - нечути.

 

laramaylin Тайна някаква неразгадана,

                    рой беди и ято клетви люти.

  

 

                    

 

 

 

                      

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...