Да. По някога горчи...
Той е приятел на всички.
Ненатрапчиво скучен и тих.
Не брои проклетите срички,
щом иска да напише стих.
Той пише с дясната ръка,
макар отляво да е скрита,
онази мъничка тъга,
която в думите си вплита.
Той е приятелят вечен,
на който звъниш в полунощ,
когато тежат неизречени,
по-остри слова и от нож...
Той е приятел. За радост и скръб.
Кожа и кости превърнати в скрин.
На себе си обръща само гръб,
щом почне да горчи като пелин...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Димитър Никифоров Todos los derechos reservados
