27 авг. 2011 г., 22:19

Да. По някога горчи... 

  Поэзия
907 0 11

Той е приятел на всички.

Ненатрапчиво скучен и тих.

Не брои проклетите срички,

щом иска да напише стих.

 

Той пише с дясната ръка,

макар отляво да е скрита,

онази мъничка тъга,

която в думите си вплита.

 

Той е приятелят вечен,

на който звъниш в полунощ,

когато тежат неизречени,

по-остри слова и от нож...

 

Той е приятел. За радост и скръб.

Кожа и кости превърнати в скрин.

На себе си обръща  само гръб,

щом почне да горчи като пелин...

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??